сряда, 8 юли 2015 г.

2015

Българите са първи, когато трябва да се изкритикува нещо, и последни, когато трябва да потупаш някого по рамото и да му кажеш: 

МНОГО СИ ДОБЪР В...
Ей, справи се супер“
„Наистина те бива“ 
„Евала, брат“.


ЩЕ МИ КАЖЕШ ЛИ КАК ДА...
„Научи ме.“
YES МОМЧЕ ИЛИ МОМИЧЕ 




Иска ти се понякога да си експерт във всичко, но не може (освен ако не си бг майстор). И когато виждаш качества в другите, които ти се иска да притежаваш, можеш да реагираш по един от два начина. Първият е да се забиеш в ъгъла и да скърцаш със зъби, мразейки без никакво основание някого, гледайки го, сякаш е откраднал мечтания ти живот ИЛИ просто да отидеш при него и да му кажеш: „Научи ме.“ Ако случиш на някого, който не би отделил време да ти помогне, може би е най-добре, че не го прави, защото вероятно не искаш да се превръщаш в това. В най-добрия случай обаче той ще поглади дългата си бяла брада (примерно) и с удоволствие ще сподели с теб опита си. Ситуацията е win-win.


И спри да прекъсваш човека срещу теб, толкова ли е важно да си чуваш гласа повече от неговия? Ако да, стой си сам у вас и си води монолози колкото си искаш.
ДОКАТО ЧОВЕКЪТ СРЕЩУ ТЕБ ГОВОРИ, СЛУШАЙ ВНИМАТЕЛНО, ВМЕСТО ДА МИСЛИШ КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ НАЙ-ЗАБАВНИЯТ ИЛИ ОСТРОУМЕН ОТГОВОР НА ТОВА, КОЕТО КАЗВА.
Ако отказваш да слушаш, прекъсваш или се разсейваш лесно, когато някой ти говори, как очакваш същият да има желание да чуе какво имаш да кажеш ти?



Няма коментари:

Публикуване на коментар